Португалия

Замъци, фурми и кратери на угаснали вулкани

Република Португалия е държава в най-южната част на Западна Европа, разположена е на Пиренейския полуостров и в Атлантическия океан (Азорски острови, Мадейра и Savage). Граничи с Испания на север и изток. Португалия предявява претенции към администрираната от Испания Оливенса като част от националната територия на страната. Тя е член на Европейския Съюз от 1986, на НАТО от 1949 и на ООН от 1955 г.

Името на държавата произлиза от град Порто на делтата на река Рио Доуро. В древни времена градът се е казвал Cale (от гръцки – „красив”). Той е бил важно пристанище, наричано на латински Portus Cale, което в средновековието се е превърнало в Portucale, а по-късно Portugale.

Природа

Бреговете на океана са ниски, пясъчни, слабо разчленени. Северната част на страната е планинска - западните части на Месетата. На юг от река Тежу е хълмистата Португалска равнина. Най-високата точка на Португалия е връх Пико (2 351 m) на Азорските острови, а в континенталната част - планината Сера да Ещрела (1 991 m). Азорските острови и Мадейра имат вулканичен произход, като на Азорите няколко вулкана вероятно са активни и в наши дни.

Климат

Португалия е една от най-горещите страни в Европа с атлантическо-средиземноморски климат. Пролетта и лятото обикновено са слънчеви, а през юли и август температурите са извънредно високи - до 30 - 35°C в централната част и до 45°C във вътрешността на страната на юг. Есента и зимата обикновено са дъждовни и ветровити, но има и слънчеви дни, а температурите рядко падат под 5°C. Сняг обикновено вали в планинските области на север. Средните годишни температури са 13°C на север и 18°C на юг. Климатът в Мадейра и Азорските острови, поради тяхното разположение в Атлантическия океан, е дъждовен и влажен.

Освен Тежу, другите големи реки в Португалия са Доуро, Миньо и Гуадиана, които също като Тежу извират от Испания. Друга важна река е Мондегу, която извира от Сера да Ещрела.

Държавно устройство

Португалия е република с ограничени пълномощия на президента, избиран за 5 години. Законодателен орган е Събрание на Републиката (еднопалатен парламент, избиран за 4 години). Изпълнителната власт се състои от правителство, начело с премиер-министър.

Административно деление

Основната административно-териториална единица в Португалия е общината (município). В страната има 308 общини, включващи по няколко селища. Чрез тях до голяма степен се осъществява местното самоуправление. Общините се управляват от двукамарни съвети, съставени от общинска камара (câmara municipal) и общинско събрание (assembleia municipal). Общините се подразделят на общо 4 261 енории (freguesia), които имат собствени енорийски съвети.

Поради своята отдалеченост от Лисабон, през 1978 Азорските острови и островите Мадейра са преобразувани в автономни региони със собствени правителства.

За целите на статистиката и администрацията на Европейския съюз, Португалия е разделена на 7 региона и 30 подрегиона. Техните граници не са съобразени с делението на окръзи, но включват само цели общини.

Население

В Португалия има близо 10 милиона жители. Средната продължителност на живота при мъжете е 72 г, а при жените - 79 години.
Населението на Португалия е относително етнически еднородно - 99% са португалци и 1% испанци. В езиково, етническо и религиозно отношение, Португалия е една много еднородна държава. Португалският език се говори навсякъде, като само в селцата в област Miranda do Douro се използва характерен астурски диалект на португалския.

Официалната ралигия е католицизмът.

Извън страната живеят около 2.2. млн. португалци, главно във Франция, САЩ, Бразилия. Градско население - 38 %.

История

През 1139 г. е образувано кралство Португалия, когато Афонсо Енрикеш се е самокоронясал. През 1373 г. Португалия е сключила съюз с Англия, който е най-дълго съществуващият в света. През 1910 г. чрез революция е свалена Португалската Монархия и държавата изпада в хаос, подсилван от Първата Световна Война. От 1926 е управлявана от диктатора Антонио де Оливейра Салазар, чийто режим е свален през 1974 от така наречената „Революция на Карамфилите”, която е повежда държавата по пътя на модерната демокрация и е осигурява независимост на последните колонии в Африка. От тогава Португалия е парламентарна република.

4-3 в. пр. Хр. територията на Португалия е населявана от иберийските племена лузитани. 1 в. пр. Хр. е покорена от Рим, през 5-6 в. сл. Хр. влиза във Вестготското кралство.

713-718 г. арабите завоюват страната. В хода на Реконкистата през 12 в. Се оформя португалската държава. През 1143 г. е създадено независимо португалско кралство със столица Коимбра. Арабите са изгонени от страната през 1250 г.

През 15-16 в. Португалия е водеща страна във Великите географски открития и се превръща в силна европейска държава и колониална империя с владения в Източна Африка, Индия, Югоизточна Азия и Бразилия. През 1494 г. в договор с Испания, Португалия получава право на монополно господство над всички морета и земи, разположени на изток от 50о з.д. През 1498 г. Васко да Гама открива морски път за Индия, а през 1500 г. - П. Кабрал открива Бразилия.

В края на 16 в. започва упадък на страната. Португалският флот отстъпва пред флотовете на Дания и Англия. През 1581 г. Португалия е завладяна от Испания. Сключеният през 1703 г. Метуенски договор обвързва португалската икономика с английската.
В периода 1807-11 Португалия е окупирана от войските на Наполеон. През 1820 г. избухва либерална революция, в резултат на която през 1822 г. Португалия е обявена за конституционна монархия. От 1889 г. в Португалия е забранено робството.
В хода на демократичната революция от 1910 г. Португалия е обявена за република.

През 1926 г. с военен преврат е установена диктатура на А. Кармона, който през 1932 предава властта на А. Салазар. Еднолично управление на Салазар продължава до 1968 г.

Демократичният преврат в страната е от 1974 г., на следващата година всички португалски колонии, без Макао, получават независимост. През 1976 г. е приета нова, демократична конституция. В края на 1999 г. Португалия връща на Китай територията Аомън (Макао).

Стопанство

Португалия е индустриално-аграрна страна. Добива се волфрам, пирит, олово, уран, калай, мед. Силно развити отрасли са текстилна, шивашка, обувна, керамична и корабостроителна промишленост, както и автомобилостроене, електроника, машиностроене, химическа промишленост.

В селското стопанство работят 11,5 % от заетите. Отглеждат се лозя, цитруси, зеленчуци, маслини, зърнени и др. Има добре развито животновъдство - едър рогат добитък, овце, кози, свине. Развити са риболовът и преработката на морски продукти.

Транспорт

Шосейната мрежа в страната е 42 хил. кв. км, ж.п. линиите - 3.7 хил. км. Главни морски пристанища са Авейру, Лисабон, Порто, Сетубал, Понта Делгада, Фуншал. В страната има 66 летища.

Култура

Културата на Португалия е космополитна - смесица на европейско, арабско и африканско. Португалците са хора с южен темперамент и с морето в кръвта си

Темпераментната, но скромна, Португалия е обвита с увяхнало минало величие - безмълвните останки на бивши колониални владения. За посетителите на този край страната предлага не само плажове и портвайн.

Именно тук са най-древните долмени и мегалитни гробове, върху които по-късно оставят своите следи римляни и араби, чиято култура се смесва с ранното християнство. Тази амалгама е дала невероятни образци, видни в строежа и интериора на замъците, които се открояват по обширните равни поля на Португалия.

Рота душ Кастелуш е т.нар. “път на дворците”, по който се стига до Низа, Каштелу де Виде, Марвау, Портоалегре. Колкото по на юг отивате, толкова земята става по-суха и по-безлюдна, все по-равна и напечена от слънцето. Единствено самотни дъбове хвърлят сянка или малки маслинови горички. Водата тук идва от язовири.

Евора е град-музей на открито, възникнал в римско време, с исторически център, включен в Световното наследство на ЮНЕСКО.

Близо до градската катедрала е разположен римски храм, в който се помещава музей на църковното изкуство. На юг от Евора е Сантягу ду Касейн с величествения си арабски замък, от който обаче вече не може да се види нищо, защото е бил напълно преправен от християните през ХІІ век. До него е параклиса Свети Педру от VІІ век, докато основната църква е от VІІІ век. Близо до селото се намира археологическият комплекс Мирубрига, който е бил важен градски център по времето на Римската империя. Тук могат да се видят хиподрум, акропол, форум и невероятно богат бански комплекс, един от най-добре запазените в страната.
Регионът е известен с плетените си черги, гоблени и бродерии, и рисувани на ръка мебели, както и с рибената чорба с домати, агнешкото задушено или свинско по алентежански (с миди и кориандър).

В най-южната провинция на Португалия - Алгавре навсякъде се забелязват следи от маврите, под формата на характерните им бели къщи или комини. Със своите портокалови горички, високи палми с фурми и лешникови дървета, потънали в цвят, тя е може би най-плодородната и сияйна област на Португалия. Южното й крайбрежие се състои от дълги пясъчни ивици, чиито невероятни плажове от бял пясък са нарязани от невъобразими крайбрежни скали и пещери.

За любителите на културата е Сагреш, където преди 5 века инфантът Енрик основава училище по мореплаване. То изиграло решаваща роля в ерата на Великите географски открития. Съвсем наблизо е и най-югозападната точка на Европа - нос Сау Висенте, откъдето се открива спираща дъха гледка към морето и сливащия се с него хоризонт, зад който лежи смелата човешка воля, дръзнала да го прекоси и да открие Америка.

Не е за пропускане и Силвеш, градът, в който се преплитат епохи и стилове: замъци и крепостни стени от арабски произход, готическа катедрала, издигната върху руините на древна джамия, средновековен мост, построен на мястото на стар римски мост...
Няма как да не се възхитите на сапфирените лагуни и смарагдови езера на Азорските острови, вулканичните конуси и кратери, на плодородната почва, подхранваща пищни азалии и хортензии, сред които се крият църкви от 15 век и плантаторски имения.

На Мадейра - архипелаг от вулканичен произход, открит още в 1419 година, състоящ се от едноименния най-голям остров, Порту Санту - вторият по площ след Мадейра и две групи от ненаселени острови, човек не може да скучае. Съчетанието от красива природа, цитрусови плодове, умерена температура на океанската вода и множество езера, богато културно наследство, луксозни хотели и космополитната столица Фуншал (в която не липсват барове, дискотеки и казина) са пример за това какво ви очаква тук, ако посетите архипелага. А ако решите и да го обиколите, ще останете поразени от разположеното в кратер на изстинал вулкан село Курал даш Фрейраш. В него се намира и женският манастир от 16 век “Санта Клара” , в който се криели монахините от набезите на пиратите. Ако шофирате по крайбрежния път, той се вие на меандри, минава покрай пропасти и водопади, през тунели и гъсти тропически гори, и не случайно е избран за етап от европейското автомобилно рали.

Проста, но обилна кухня, чиито основни съставки са морската храна и дългите разговори, привлекателна смесица от архитектурни стилове от мавърски през мануелитски до сюрреализъм и променлив пейзаж, който понекога наподобява имресионистична картина. Португалия ще очарова любителите на природни красоти и южните курорти, както и онези, които обичат незасегантите от туризма малки селища. В южната част на страната хората и начина на живот силно напомнят на тези в Испания и Италия.

Португалците обичат да се хвалят така: "Ние сме атлантическа страна - от всякъде е океанът, всички в Португалия живеят на крайбрежието." Известният португалски историк Жузе Сарайва, твърди в своята "История на Португалия", че португалците са народ на парадокса, при който липсата на самочувствие по особен начин се съчетава с мечтата за величие.

Парична единица - EURO

от София до Лисабон - 2 756 км