Макао
Макао (на английски Macao и Macau, кит. 澳門, с пинин Àomén, Аомън и Аомен) е град в южната част на Китай. От 1999 г. Макао е втората област с особен статут в рамките ка КНР. Намира се на едноимения полуостров и два острова - Тайпа (Ганцзин) и Колоан (Колован; Лухуан). На север, юг и югозапад граничи с Китай, а на изток е морската граница с Хонконг. Отделните части от територията на Макао са свързани с мостове, дълги между 2.5 и 4.5 км. Общата площ е 17.5 кв. км, а заедно с насипаните участъци - около 21 кв. км.
Макао е бивша португалска колония и е богат на забележителности от колониалната епоха. Основните приходи на града идват от туризма и хазарта. Често градът е наричан „Монте Карло на Изтока". Стопански важни отрасли са производството на текстил и произиодстиото на фойерверки.
Подобно на Княжество Монако, Макао се разраства, като се строи навътре в морето.
Някога градът се е наричал А-Ма-Гао (Заливът на А-Ma), в чест на млада богиня, която според легендата спасява стотици рибарски лодки, попаднали в страшна буря - често срещано явление в тропическия район в южната част на Китай.
Държавно устройство
Макао е особен административен район с 50 годишна автономия, която дава право на местно самоуправление. Дели се на 2 окръга.
Население
Населението на Макао възлиза на 520 хиляди души. Най-често употребяваните езици са китайски, португалски, английски, филипински и тай. Съществува и местен език, известен под названието "патуа", който е креолски език и се говори от около 2% от населението.
Преобладаващите религии са будизмът (около 90%) и католицизмът (8-9%).
История
Макао е било малко рибарско село. Името му идва от името на многоуважаваната от рибарите богиня Макао. Казват, че преди няколко стотин години, неочаквана буря сполетяла рибарската лодка, която плавала в съвсем тихото море. Когато рибарите били изправени пред опасност за живота си, от лодката се изправило едно момиче. То заповядало на бурята да спре. Наистина, бурята спряла да беснее, а морето също възстановило затишието си. Така лодката се прибрала безопасно в пристанището. Като се изкачило на брега, момичето скришом се отправило към местност на име Макао. Тогава се появил сияещ обръч в небето, а момичето се превърнало в син дим и изчезнало. По-късно, на мястото, накъдето то се изкачило, е изграден храм на име Макао, за да се почита паметта на момичето, донесло спокойствие и щастие на рибарите. В средата на 16-ия век, първата група португалци пристигнали в Макао. Когато те попитали тамошните жители за името на местността, жителите погрешно разбрали, че те ги питали за името на храма, затова те им отговорили "Това е Макао". Оттогава португалците според произношението на местните жители наричат това място Макао.
В периода на династията Мин (1368 - 1644 г.) Макао е пристанище. Тук е бил дворецът на императрицата на Китай и е наречен Мате (Палата на Майката).
Когато през началото на 1550 г. португалците за пръв път стъпили на острова, той е бил населен с рибари от провинцията Фуджиян и търговци от близкия Кантон. Те наричали острова Оу Мун или Търговската порта поради стратегическото му място в края на делтата на река Пърл (Перлената), По онова време островът бил част от Пътя на коприната и от пристанището отплували кораби с коприна за Рим. В началото на 1550 г., когато португалците стигнали Оу Мун, местните жители вече наричали острова и А-Ма-Гау (Заливът на А-Ма) в чест на покровителката на острова, богинята А-Ма. Храмът на А-ма и в днешни дни се намира на едно от пристанищата и е един от най-известните и живописни в Макао.
През 1557 г. Макао е колонизиран от португалците и е първата европейска колония в Далечния Изток. През 1640г. получава официален статус - Citadela do Nome De Deus De Macau - Град с божието име Макао. През 1849 г. португалците завладяват целия Аомън, а през 1887 г. сключват договор с Китай за "вечно управление на Аомън".
В периода 1940 - 1945 г. Макао е под японска власт. След поражението на Япония във II-та Св. Война, Португалия възстановява контрола над територията.
През 1951 г. Португалия провъзгласява Макао за своя "задморска територия", управлявана от губернатор. По-късно Португалия предоставя широка икономическа и финансова автономия.
1987 г. е подписан договор за възстановяване на суверенитета на Китай над Макао. На 20 декември 1999 г. на територията на Аомън (Макао) се създава особен административен район на Китай.
През 1987 г. е сключено споразумение между правителствата на Китай и Португалия за връщането на Макао под суверенитета на Китай. На 20 декември 1999 Макао преминава под китайско управление. При връщането на бившата португалска колония към Китай става "особен административен район" с гарантирана икономическа свобода под лозунга "Една държава, две системи".
Стопанство
След преминаването под контрола на Пекин Макао е изправен пред проблеми като съперничеството между собствениците на казина, дошли от Лас Вегас, които имат гигантски проекти.
Някогашната лунатична колониална система има лоша слава - мафия, проституция, паралелна икономика. Пристигането на американските хазартни магнати не променя особено нещата. Сивата икономика продължава да играе важна роля.
След завръщането си към Китай Макао -"Меката на хазарта", царството на игралните зали и залаганията, не крие амбицията си да се превърне в световна столица на този доходоносен бизнес. Вече се навлиза в ерата на масов хазарт - играе се групово, с малки суми, открито и безспирно. Тази промяна дава възможност на Макао да се разраства и е предпоставка за развитието и на други дейности като бизнестуризма.
Макао е единственото място в Китай, където хазартът е разрешен. В настоящия момент четиринадесет казина, разположени на суша и море, работят денонощно.
Основните приходи на Макао са от пристанището, финансови дейности, хазарта и туризма. Развита е шавна и текстилна промишленост, радиоелектроника, оптика, производство на играчки, хранителни стоки и др.
Транспорт
От 1997 г. има ново международно летище.
Кулутура
Макао е град с типичен традиционен културен колорит и с екзотични обичаи. През изминалите 400 години , поради хармоничното съчетаване на източната със западната култура, в този град са запазени много известни културни забележителности.
По улиците и пресечките, както и в манастирите, църквите, магазините, ресторантите и др. на Макао можете да срещнете различни архитектурни стилове, вероизповедания, кухни. Но всичките тези неща съществуват хармонично в този южнокитайския град.
В някои атласи и пътеводители описват Макао като най-многолюдният град в света където на квадратен километър има над 57000 души. Като се прибави и фактът, че по-голямата част на населението е съсредоточена в полуостровната част на една трета от територията на града, нещата изглеждат застрашително компактни. На практика, обаче, не е така. Островът е далеч по-уютен от много други големи градове и противно на природните закони и логиката на времето градът се разширява с всяка измината минута и във вертикална, и в хоризонтала посока. Само в последните десет години полуостровът се е разширил с 20%. Доста невероятно звучи, но в действителност строителните инженери тук не се колебаят и строят директно в морето, което постепенно отстъпва на небостъргачите, хотелите и казината. Но наред с бизнес ориентираните сгради се реставрират и строят паметници на културата и храмове.
Като всеки друг азиатски град с претенции и самочувствие Макао не може да мине без високи сгради и поне една особено висока сграда, в случая Кулата на Макао - една от десетте най-високи сгради в света. Превърнала се в един от символите на Макао, кулата е висока 338 м и предлага разходка и гледка на 216 метра над морето срещу сумата от двадесет лева. За любителите на силни (или не толкова силни) усещания има и спускане с ластици, буквално висене на въжета на 200 метра над земята. Едното от трите кина също се намира в кулата заедно с ресторанти и кафенета.
Развалините на църквата "Св. Пол" също са превърнати в преекспониран символ на Макао. Фасадата е единствената оцеляла и реставрирана част от йезуитска църква-колеж, изгоряла при пожар през 1835 г. Добре че сградите не са като картините и не избледняват от хилядите светкавици, иначе отдавна фасадата щеше да хвърля единствено дигитални сенки. Част от китайското наследство са будистките и таоистките храмове с много павилиони за молитви, препълнени с божества и символи и укадени от ароматни клечки. Но не всички храмове са стари. Само преди година с построен най-големият храм в Макао в близост до паметника на А-Ма на най-безлюдната част от малко населения остров Колоан.
Казината в Макао работят денонощно и сякаш се множат ежедневно. Но те не са просто бляскави игрални зали, разположени в хотели, те са атракция сами по себе си.
Един от най-разпространените начини за почивка сред местните жители са барбекюто и пикникът, съчетани с гимнастика. В Китай, както и тук, се спортува активно на открито. Освен тай-чи много хора използват уредите за спорт и гимнастика, разположени в паркове и градинки.
Екзотичният малък полуостров е и средище за международни конференции, сцена за блестящи шоу програми, ресторанти за азиатски и всякакви други кулинарни вкуснотии и удоволствия от живота.
В представата на макаоците богиня Макао е символ на добросърдечност, братство, мир, спокойствие и щастие. От изграждането на храма, не престава потока от посетители, които отиват да палят тамян. Особено в празничните дни, тук никога не спира потока от посетители и поклонници. Посетителите, вярващи в богиня Макао, когато пристигнат в Макао, без изключение палят тамян в храма и изразяват желанията си пред статуята на богинята.
Парична единица - патак (neco) = 100 сентаво
от София до Макао - 8 364 км
