Швейцария

Страната на банките и шоколада

Швейцария (официално наименование Конфедерация Швейцария) е малка вътрешноконтинентална конфедерация в Централна Европа. Тя граничи с Германия на север, Франция на запад, Италия на юг, Австрия и Лихтенщайн на изток. Швейцария от много отдавна държи на своя неутралитет, като не е участвала в международни конфликти от 1815 г. На територията ѝ са разположени седалищата на редица международни организации, включително Червения кръст и Световната търговска организация. Столицата на страната е Берн, а други големи градове с икономическо и културно значение са Цюрих, Женева и Базел.

Латинското наименование на страната е Confoederatio Helvetica. От това име идва съкращението на швейцарската валута, както и кодът на страната по ISO (също и означението на швейцарския интернет-домейн) - CH. Върху пощенските марки също се използва латинското название Helvetia.

Природа

Пейзажът на Швейцария се характеризира от Алпите - високопланински масив, преминаващ през централната и южната част на страната. Сред високите върхове на Швейцарските Алпи, най-висок от които е връх Дюфур с височина 4634 м, се намират безбройни долини, някои от които с ледници. От там водят и началото си някои големи европейски реки като Рейн, Рона, Ин, Аар, преминаващи през Женевското езеро, Цюрихското езеро, езерото Ньошател или езерото Констанц.

Северната, по-населена част от страната е по-равна, но може да бъде определена и като сравнително планинска заради планината Юра - малък масив на север.

Швейцария е страна без излаз на море. Нейната територия включва три природни региона: Планините Юра на север; Швейцарското плато в центъра; Планините Алпи на юг, които заемат 61 % от цялата територия на Швейцария.

Около 30 % от територията на Швейцария е покрита с гори. Дървесината е важна суровина и източник на топлина.

Климат

Климатът на Швейцария е като цяло умерен и влажен, но може да се различава много на места - от суровите условия по високите планини до прекрасния средиземноморски климат в южните части на Швейцария.

Средните януарски температури са от -14 до 0 градуса Сº, юлските - от 17 до 19 градуса Сº. Валежите са от 800-1200 мм до 2500 мм в Алпите.

Държавно устройство

Швейцария е федерация на относително автономни кантони, някои от които имат история на конфедерация повече от 700 години, слагащи ги вероятно сред световно най-старите оцелели републики. Всеки кантон има свое правителство, парламент и конституция. Законодателната власт се състои от Федерално събрание с две равноправни палати - Национален съвет от 200 депутати, избирани на всеки четири години и Съвет на кантоните. Федералният съвет е органът на изпълнителната власт, избиран на всеки 4 години, но ако всеки един от седемте федерални съветника в него има желание, мандатът му може да бъде продължен. Всяка година от Съвета се избира президент на Конфедерацията по принципа на старшинството, длъжност, която реално не дава особена власт над останалите, а е чисто протоколна.

Швейцария се слави още с пряката си демокрация на управление. Поне няколко избора се провеждат в рамките на една година , под формата на допитване за приемане или отхвърляне на особенно важни за страната позиции в национален или международен план.

Административно деление

Швейцария е разделена на 26 кантона (20 така наречени пълни кантона и 6 полукантона), но централното правителство контролира армията, железниците, пощите и международните връзки. Всеки кантон се състои от различен брой окръзи, а всеки окръг - от различен брой общини.

Седалищата на над 150 международни организации се намират в Швейцария, включително на Червения кръст, който е основан през 1863 г. През всички войни в съвременната история Швейцария пази неутралитет, но всички мъже в страната задължително се подготвят за военна служба.

Население

Населението на Швейцария е около 7.5 милиона души, а средната му гъстота - около 176 д./km2. Около 30% от населението е родено извън Швейцария, а почти една трета - в Италия. Средна продължителност на живота при мъжте ее 76 г., а при жените - 82 години.

Германо-швейцарците в Швейцария са над 60%, следвани от франко-швейцарците - 17 %. Значително по-малобройни са итало-швейцарците; ретороманците; италианците; немците; испанците и други.

В страната има 4 официални езика - немски, говорен от 64% от населението в северните и централните части; френски, говорен от 19% от жителите на запад; италиански, говорен от 8% от населението на юг и реторомански, говорен от малък брой хора (<1% от жителите) в югоизточния кантон Граубюнден.

Най-разпространената религия в Швейцария е католицизмът, чиито последователи са 47,6% от населението, 44,3% са протестантите. Има и имигранти, изповядващи исляма (около 4%), също и православни (2%). Останалата част от населението принадлежи на различни малцинствени религиозни групи или не принадлежат към никоя религия.

История

Съгласно популярната легенда, през 1291 г. представители на три кантона - Ури, Швиц и Нидвалден, подписали Федералната Харта. Хартата обединила включените страни в борба срещу чуждото господство на Хабсбургите, които били на немския трон на Свещената Римска Империя. В битката при Моргартен на 15 ноември 1315 г. швейцарската армия победила хабсбургската и така осигурила полуавтономия на швейцарската Конфедерация. Автентичността на Федералната Харта е оспорвана от много историци. За пръв път за митичното събитие се споменава през 1470 г. в Бялата книга от Зарнен (без обаче то да бъде датирано). През 16-и век историкът Егидиус Чуди за пръв път датира събитието, което според него се е случило на 8 ноември 1307 г. През 1891 г. митът отново претърпява промяна - поради желанието на жителите на кантон Берн да празнуват кръгла годишнина, за година на създаване на швейцарската конфедерация е определена 1291 г., а за ден е избран 1 август, който и до днес е национален празник.

През 1353 г. към първите три кантона се присъединили кантоните Гларус и Цуг и градовете Цюрих, Люцерн и Берн, формиращи "Старата Федерация" от 8 кантона, оцеляла през по-голямата част на 15-и век (въпреки че Цюрих е изключен от конфедерацията през 1440 г. поради териториален конфликт) и довела до нарастване на силата и богатството на федерацията - и в частност по времето на Шарл Смелия от Бургундия през 1470 г., и до успеха на швейцарските наемници. Традиционното изброяване на кантоните е следствие от реда на тяхното присъединяване, като 8-те формиращи "Старата Федерация" са споменавани първи.

Стопанство

Швейцария е една от най-богатите страни в Европа въпреки липсата на природни богатства и обработваеми земи. Нейните богатства са банкерството, туризмът и промишлеността. Тя произвежда сирене, шоколад, лекарства, машини, часовници. Също така се произвеждат висококачествени зъболекарски инструменти и измервателни уреди.

Страната е един от най-важните банкови и финансови центрове в света (Цюрих е третият световен валутен пазар - след Ню Йорк и Лондон). В Швейцария функционират около 4 000 финансови институти, включително много филиали на чуждестранни банки.

Швейцарските банки държат 35-40 % от световното управление на собствеността и имуществото на частните и юридическите лица. Те имат добра репутация сред клиентите си благодарение на стабилната вътрешнополитическа обстановка, твърдата швейцарска валута и стриктното спазване на банковата тайна. Като едър износител на капитали Швейцария заема четвърто място в света след САЩ, Япония и Германия. Преките инвестиции в чужбина са 29 % от швейцарския БВП (при среден показател в света около 8%). Швейцарската валута има златно покритие в размер на 130/100.

Транспорт

Шосетата в Швейцария са 17 хил. км, ж.п. линиите - 5 хил. км, водни пътищате - 65 км. С швейцарските влакове от единия до другия край на държавата, известна със силно пресечения си терен, се стига за броени часове.

Култура

Културата на Швейцария е повлияна от нейните съседи, но през годините се е развила характерна швейцарска култура със силни регионални различия. По традиция Швейцария не се счита за един от центровете на европейската култура, но тази концепция може да се окаже лъжлива.

Голям брой културни дейци от Швейцария са избрали да напуснат страната си, вероятно ограничени от възможностите ѝ. Същевременно неутралитетът на Швейцария е привлякал много креативни личности от цял свят. През войната тя е била политическо убежище за много артисти. Днес Швейцария също привлича много хора на изкуството, но основната причина са ниските данъци.

Поради силната регионалност на Швейцария е трудно да се говори за хомогенна швейцарска култура. Влиянието на немската, френска и италианска култура върху областите от Швейцария съседни с тези страни, както и влиянието на англо-американската култура не могат да бъдат отречени. Силно е и влиянието на ретороманската култура в източните планини на Швейцария.
Швейцария е известна с швейцарските банки, швейцарския шоколад, швейцарското сирене, джобните ножчета, швейцарските часовници и частните училища-паснион.

Тя е сред тази европейски държави, способни да развиват туризъм целогодишно. И докато за зимния е излишно да говорим - курорти като Венген, Гщаад, Давос, Сент Мориц, Цермат са известни по целия свят, то същите тези места, а и още много други са активни туристически дестинации и през лятото. Върховете на Алпите са покрити с лед и сняг целогодишно и макар глобалното затопляне постепенно да ги оголва, ще трябва да минат още хиляди години, за да останат без характерната си бяла покривка.
Макар и Швейцария да няма излаз на море, тя на практика разполага с много морета. Големите езера са десетки - Женевско, Цюрихско, Нюшателско, Тунско, Биелско, Цугско, а бреговете им предлагат чудесни условия за лятна почивка. Средната температура на водата през юли и август е 22-24 градуса.

Алпийската република има какво да предложи и на любителите на културния туризъм. Днешният Аванш, разположен на 50-ина км югозападно от Берн, е с мащаба на голямо село, но римският град Авентикум, който е негов предшественик, е неколкократно по-голям от антична Сердика. Амфитеатърът е добре запазен и днес се използва за оперни концерти, а разкритите терми, храмове и други обществени сгради са десетки.

Швейцария изобилства и със замъци. Повечето са музеи, но може би истинският диамант сред тях е разположеният на брега на Женевското езеро Шийон. Изграден първоначално през XI век, той е многократно дострояван, за да придобие днешния си вид през XVI век. Владян през вековете последователно от епископите на Сион, графовете на Савоя и кантона Берн, от началото на XIX век той попада в границите на новосъздадения кантон Во и след реставрация е превърнат в музей. Автентичността на почти всички помещения е толкова силна, че в Шийон може да почувствате Средновековието с всичките си сетива.

Истински различен е намиращият се в Берн Музей на технологиите - познавателно интерактивен, еднакво насочен и към възрастните, и към децата. Любителите на шоколада могат да се запознаят с Музея на шоколада във Вевей. В Лозана пък е Музеят на олимпийското движение, в Женева - Музеят на Червения кръст, а в Люцерн - Музеят на глетчерите.

За да ви е интересно в Швейцария, трябва да харесвате реда. Прекрасно поддържана природа и изключително организирана жизнена среда. Макар и самите швейцарци да признават, че понякога правилата им идват малко в повече, те стриктно си ги спазват.
Високият стандарт на живот върви ръка за ръка с високи цени. За сметка на това предлаганите стоки и услуги варират от добро до изключително добро, а стойността на продукта е гаранция за неговото качество.

Кухнята е проста, но питателна. Освен традиционните и известни извън страната ястия като фондю, раклет и рьощи (печени настъргани картофи), се предлагат и блюда с телешко, свинско и риба, обикновено обилно залети със сос, но без много подправки. Супите обикновено са бистри или гарнирани със сирене. В зависимост в коя част на страната се намирате влиянието на немската, френската или италианската кухня е очевидно. Макар и Швейцария да произвежда вина, самите швейцарци предпочитат чуждестранни - главно френски и италиански.

Парична единица - швейцарски франк (SWF) = 100 сантима

от София до Берн - 1 363 км