Република Южна Африка
Република Южна Африка (РЮА; по-рано: Южноафриканска република, ЮАР) е най-южната страна на Африка и най-атрактивната страна на Черния континент. На север тя граничи с Намибия, Ботсвана и Зимбабве, на североизток - с Мозамбик и Свазиленд. Държавата Лесото е напълно обкръжена от територията на РЮА. Има дълга брегова линия - 2 500 км. Намира се между два океана (Атлантически и Индийски океан). Със своите 1 220 хил. кв. км, Южна Африка е на 25-то място в света по големина на териториите си. Държавата е сравнима с Колумбия.
Поради факта, че РЮА е била федеретивна държава, тя има няколко столици: органите на изпълнителната власт се намират в Претория, парламентът е в Кейптаун, а Върховният съд - в Блумфонтейн.
Южна Африка е една от най-разнообразните в етническо отношение африкански страни, като частта на бялото население е най-голямата на континента. Расовата и етническа борба са изиграли голяма роля в историята и политиката на страната.
Природа
Релефът е част от Южноафриканското плато, стръмните склонове на което завършват с тясна прибрежна равнина на изток и долината Кару на юг, над която се издигат Капските планини. На изток са разположени Драконовите планини с най-висока точка връх Каткин Пик (3 660 м).
Източното крайбрежие е заето от типични савани, а южно от 30º ю. ш. - от субтропични гори и вечнозелени храсти, по склоновете на планините - субтропични мусонни гори. Във вътрешните райони е полупустинна савана и пустиня (Кару). Горите заемат до 15 % от територията на страната.
Животинският свят, представен от 240 вида бозайници, 850 вида птици и 160 вида влечуги, е сред най-ценните природни богатства на страната.
Южна Африка е рай за ловците и любителите на сафари. На територията й можете да вземете като трофей някой от "големите 5", както определят слона, бивола, лъва, леопарда и носорога. И петте вида може да бъдат намерени в ловния резерват Хлухлуве Имфолози и в парка Тембе Елефант. Освен на тяхната великолепна компания, от юни до ноември ще се насладите и на китовете.
Най-големият в света резерват е на територията на Южна Африка, Мозамбик и Зимбабве. Паркът се разпростира на 35 000 кв. км. От тях в Южна Африка са близо 20 хиляди кв. км, или националният парк Крюгер. В страната има общо 17 национални парка и около 500 регионални резервата. В случай, че търсите среща с дивата африканска природа, няма да останете разочаровани. При по-голям късмет ще видите по-голяма част от над 200 вида бозайници, 850-те пернати и 160-те влечуги. В странта може да се запознаете отблизо с опасния хипопотам, страшния крокодил, зебрата, щрауса и бързоногите гну и импала.
Освен на невероятно животинско разнообразие, Южна Африка е дом на най-много растителни видове в света. Тук вирее баобабът и най-малкото познато растение с големина под 10 милиметра.
Климат
Южна Африка има до голяма степен умерен климат, който е резултат от влиянието на двата океана. Поради тази разнообразна топография и океанско влияние в РЮА съществуват множество климатични зони.
На север климатът е тропичен, на юг - субтропичен. Сезоните са обратни на европейските - през юни е зима (20-22°C през деня, 7-8°C през нощта), валежи няма, растителността е суха.
Държавно устройство
Южна Африка е парламентарна демокрация със засилена автономност на провинциите, както и на различни етнически групи.
Глава на държавата и правителството е президент, избиран от Националната асамблея за срок от 5 години. Законодателната власт принадлежи на парламента - Национален съвет на провинциите (горна палата - 90 души - по 10 от всяка провинция) и Национална асамблея (долна палата - 400 души).
Голяма част от черното население все още е организирана в племена, които се радват на относително голяма автономия (кралете им са признати официално от държавата).
Административно деление
Административно Република Южна Африка е разделена на 9 провинции: Западен Кейп (главен град Кейптаун); Северен Кейп (главен град Кимбърли); Източен Кейп (главен град Бишо); Квазулу-Натал (главен град Питермарицбюрг); Фрийстейт (главен град Блумфонтейн); Северозападна провинция (главен град Мафикенг); Гаутенг (главен град Йоханесбург); Мпумаланга (главен град Нелспруйт) и Лимпопо (главен град Полокване).
Население
Населението на РЮА възлиза на 47 милиона души. По брой на населението страната е на четвърто място в Африка след Нигерия, Египет и Етиопия. Характерен е висок естествен и механичен прираст поради високата раждаемост (31 ‰) и приток на емигранти (предимно на негри) от съседните африкански страни. По-голяма е раждаемостта сред негърското население, където е по-голяма и смъртността. Детската смъртност сред бялото население е 35‰, а сред негърското - 210‰. Средната продължителност на живота при мъжете е 63 г, а при жените - 68 години. Средната гъстота е 36 души/км². Най-рядко е населена пустинната област на Калахари.
Жителите се делят на четири групи: около 80% черни; по около 9% бели и цветнокожи и останалото - азиатци. Групата на нигер-конго (съставена от 12 народа) е 72%, като преобладават зулу и коса; следва германската група - 23%, индопакистанците; малайците и други.
В Южна Африка има 11 официални езици, което я прави втора в света по техния брой след Индия. С предимство се използвт английски и арикаанс
Близо половината от населението са християни, като преобладават протестантите. Останалата половина от населението са християно-африкански църкви и секти, както и местни традиционни вярвания и култове.
История
В Южна Африка са открити едни от най-старите човешки останки на света. Останки на австралопитек (Australopithecus africanus) са открити при Таунг и в пещерите на Стеркфонтейн, Кромдрай и Макапансхат. Най-старите от тях са на около 3,3 милиона години.
След питеканторпите тук са живели различни видове Homo, като Homo habilis, Homo erectus и накрая модерния човек Homo sapiens. По време на миграцията си племената банту пресичат реката Лимпопо и се заселват на територията на днешна Южна Африка, занимавайки се със земеделие и животновъдство. Живеещите от около 20 000 години на територията на днешна Южна Африка племена сан и Khoikhoi биват прогонени от племената банту.
Началото на написването на новата история на Южна Африка слага калвинистът Ян ван Рибек. На 6 април 1652 г. по поръчка на Холандската източно-индийска компания той основава снабдителен пункт на Нос Добра надежда, който трябвало да служи като място за почивка на търговските кораби, пътуващи между Европа и Югоизточна Азия. През 12 и 13 век това холандско селище непрекъснато расте. След достигането през 1770 г. границите на банту, заселниците водят поредица от войни с народа на Кхоса. Холандците докарват значителна бройка роби от Индонезия, Мадагаскар и Индия. В началото на 1743 г. броят на докараните роби е значително по-голям от броя на белите заселници. Наследниците на тези роби често се женели за бели заселници. Впоследствие те, заедно с бушмените, образуват така наречената класа на цветнокожите.
Влошеното финансово състояние на Обединената Източно-индийска компания намалява влиянието на холандските търговци и позволява на войските на Британското кралство да завземат региона на Нос Добра Надежда през 1797 г. Холандия е превзета от войските на Наполеон и новосъздадената Батавска република вече не е обвързана с британците. След подписването на Амбиенския мирен договор през 1802 г. британците трябва да предадат страната на Холандия, но през 1806 г. те отново я завземат и наново основават тук британска колония. Пограничните войни с племената кхоса продължават и това води до непрекъснато нарастване на територията на страната до източния бряг на реката Фиш ривър. Британците укрепват границата на новата колония, а земите отвъд нея бързо биват завземани от белите заселници. Отмяната на робството от Британския парламент през 1833 г. отнема поминъка на много бури. Това, както и честите погранични сблъсъци и други различия с англичаните, кара много бури (около 14 000) да се отправят към вътрешността на континента, където основават свои държави, най-известните от които са Трансваал (Transvaal) и Оранжевата свободна държава (Oranje Vrystaat).
През 1880 г. Великобритания прави неуспешен опит за завладяване на двете държави Трансваал и Оранжевата свободна държава. Съгласно мирния договор, Великобритания признава независимостта на Трансваал, като запазва като свой приоритет външната политика на тази държава. През 1886 г. в двете държави са открити богати залежи на злато и диаманти и те става обект на златна треска. От Европа, главно от Великобритания, пристигат хиляди нови заселници. През 1895 г. британска власт в Южна Африка прави опит за овладяване на залежите, на което се противопоставят със сила военните отряди на бурите. При такова стечение на обстоятелствата Великобритания започва да се готви за война, прехвърляйки големи войскови подразделения към Южна Африка.
Втората бурска война започва през 1899 г. Първоначално бурите имат успехи, но за по-малко от година двете бурски държави - Трансваал и Оранжевата свободна държава са завладени от Великобритания. През следващите две години продължават партизански тип сражения, в които бурите са подкрепяни от германската колония в Южна Африка. За установяване на контрол върху партизанското движение на бурите британската власт организира първите в света концентрационни лагери, в които е интернирано население от бунтуващите се райони. В действителност най-губещо от тези войни се явява местното чернокожо население, към което започват да се прилагат расистките постановки на политиката на апартейд. За това население са определени два пустинни резервата - Лесото и Свазиленд, където чернокожите се занимават със земеделие. Друга част от негърското насаление са ангажирани в мините за добив на злато, диаманти, каменни въглища, цинк, олово и манган, благодарение на доходите от които Южноафриканският съюз се превръща в една от най-богатите и красиви държави.
След приключване на войната бурите получават широка местна самостоятелност и като бели европейски заселници получават по-високи обществени и стопански позиции в Южноафриканския съюз, създаден през 1910 г. от четирите колонии Натал, Трансваал, Оранжевата свободна държава и Капската колония, с ранг на доминион на Великобритания.
През 1934 г. става обединяването на британската Южноафриканска партия и бурската Национална партия в т.нар. Обединена партия с цел помиряването на бялото и цветнокожото население, но само след 5 години този съюз се разпада. След края на Втората световна война бялото население под ръководството на Националната партия запазва своята власт и въвежда политика на апартейд, приемайки чрез парламента редица закони, които разделят ежедневието на населението според цвета на кожата. Апартейдът става основна конфликтна точка през втората половина на 20-ти век, която води до широкообхватни икономически санкции, както и до изтеглянето на редица фирми от ЮАР. Растящото недоволството на подтиснатото население стига своята връхна точка през 1976 г., когато органите на реда се изправят срещу демонстриращи студенти в Совето, при което загиват 176 чернокожи ученици и студенти. След дълги години на съпротива чрез стачки, протестни маршове, саботажи, както и терористични актове на различни движения, борещи се срещу апартейда (най-известното от които е Африканският национален конгрес), през 1990 г. правителството на Националната партия, водено от Фредерик де Клерк, прави първата крачка на отстъпление от политиката на апартейд, като премахва забраната на движението Африкански национален конгрес и освобождава от затвора неговия лидер Нелсън Мандела (най-известният борец срещу апартейда, който прекарва в затвора 27 години). Постепенно апартейдът изчезва от конституцията и това дава възможност през 1994 г. да се проведат първите свободни избори, които партията Африканския национален конгрес печели убедително и оттогава управлява страната чрез издигнато от нея правителство. Нелсън Мандела става първият чернокож президент на страната и заедно с последния президент на Националната партия Фредерик де Клерк печели Нобелова награда за мир през 1993 г. Въпреки края на апартейда, през 21-ви век милиони южноафриканци, предимно цветнокожи, живеят в нищета.
Стопанство
По обем на промишлено производство Южна Африка е сред 20-те най-развити индустриални страни в света и на 1-во място в Африка. Тя е на първо място в света по добив на злато (50 т годишно - 21 % от световното производство), платина (187 т), хром и манган, на 4-то място в света по добив на диаманти (до 7 000 карата годишно). Добиват се още въглища (50-то място в света), уран (7-мо място), ванадий, азбест (2-ро място), желязна руда, олово, титан, графит и др.
Водещи отрасли са обработващата и миннодобивна промишленост, финансите, търговията и туристическата индустрия, транспорта, селското стопанство и риболовът. Перспективни отрасли са нефтодобив и нефтопреработка.
Основни селскостопански култури - царевица (9.9 млн. т), захарна тръстика (16 млн. т), пшеница (2.5 млн. т), картофи, тютюн, цитруси и др. Обработваемите земи заемат 12 % от територията на страната. Отглежда се едър рогат добитък, овце (в т. ч. каракулски), кози, свине. Практически цялата селскостопанска продукция постъпва от фермерски стопанства, принадлежащи на европейци.
Транспорт
Дължината на ж.п. мрежата в страната е над 21 хиляди км, като шосетата с твърдо покритие са около 63 хил. км. По-големи пристанища са Кейптаун, Порт Елизабет, Ист Лондон и Дърбен. Има три международни летища - Претория, Йохенесбург, Кейптаун.
Култура
В най-големия квартал на чернокожите в Йоханесбург - Совето, на ул. Вилакази се намират родните домове на Нелсън Мандела и на архиепископ Дезмонд Туту.
Като повечето африкански градове Кейптаун е двойнствен - смесица от европейската и африканската култури. Голяма част е заета от 1000 метрово плато - планината Тейбълтоп, с прекрасни пътеки и лозя. Всички плажове са лесно достъпни. Центърът на града е разположен на север от планината. Там се намират и повечето забележителности: Замъкът Добра надежда - най-старата европейска постройка в Южна Африка ; Южно-африканският музей Дистрикт Сикс; Брегът на Алфред и Виктория с огромен аквариум, магазини, ресторанти, барове и др; Ботаническите градини на Кърстенбош. Кейптаун е и една от световните гей дестинации.
Градовете в Южна Африка, обаче, са по-скоро спирка за туристите, отколкото крайна гара. В страната има много и най-различни възможности за забавление от яздене на щраус, до един от най-високите бънджи скокове в света. Има прекрасни пешеходни маршрути, предлага рафтинг, каране на кану, парашутизъм, сърфинг и др.
Южна Африка се слави с много неща - с най-стария метеоритен отпечатък в света, с най-древните скали и фосили, с втория най-висок водопад, третия по големина каньон, Драконовите планини. В същото време, тук си имат местен Лас Вегас - Син сити
най-добрите места за наблюдаване на звездите, прекрасни плажове, най-дълбоката дупка, направена от човешка ръка, първата успешна трансплантация на сърце...
Парична единица - ранд (R) = 100 цента
от София до Претория - 7 672 км
