Мексико
Мексико (Съединени мексикански щати) е държава в Северна Америка, която граничи на север със САЩ, на югоизток с Гватемала и Белиз, на запад с Тихия океан и на изток с Мексиканския залив и Карибско море.
Мексико е най-северната и трета по големина държава в Латинска Америка с площ от близо от 2 милиона кв.км. Общата дължина на бреговата ѝ линия е над 9 хиляди км. Столица е Мексико Сити.
Природа
Живописна и разнообразна е природата на Мексико. Величествени, покрити с белоснежни шапки вулкани, скалисти планински вериги, високи плата, вечнозелени тропични гори и изгорели от слънцето пустини - това са характерните черти на мексиканския пейзаж.
По-голямата част от територията на страната се заема от Мексиканската Месета. Тя е обградена от високи, силно разчленени планински вериги, които допират до ниски блатисти крайбрежни низини. На северозапад се простира планинският полуостров Калифорния, а на юг - планинската област на Южна Сиера Мадре и на югоизток - ниският карстов полуостров Юкатан. Мексиканската Месета е силно заравнена платовидна област с височина от 1000 до 2000 м. Тя е дълга 1700 км и широка 800 км. На стотици километри се ширят пустини или полупустинни области. Безброй кактуси, приличащи на грамадни свещници й придават причудлив вид. Тъжен и еднообразен е пейзажът на Месета.
Високите планински вериги на Западна и Източна Сиера Мадре отделят Мексикнската Месета от Тихия океан и Мексиканският залив, като южна ограда служи високата планинска верига на Вулканската Сиера с голям брой угаснали и действащи вулкани. Тук се издигат вулканите-гиганти Орисава (5700 м) и Попокатепетъл (5452 м). Над вечната снежна шапка на Попокатепетъл от време на време се вие едва забележима струйка дим - свидетел за последното му изригване през 1920 г.
Интересна е историята на най-малкия вулкан в страната Паркутин. Той се появил през 1943 г. на 300 км от столицата на Мексико в царевичната нива на местен селянин-индианец. Изригването на новообразувания вулкан продължило почти 9 години, от 1943 до 1952 г.
По форма територията на Мексико прилича на “рог”, в чиито недра изобилстват разнообразни полезни изкопаеми: сребро, злато, цинк, олово, мед, желязо, уран, бисмут, титан, сяра и др. По крайбрежието на Мексиканския залив са открити богати нефтени находища, в съседство с които се намират находища на земен газ.
Мексико е сравнително богата страна и на водни ресурси. В югоизточната и част има много, но сравнително къси реки. Те са пълноводни, особено през лятото, когато падат изобилни тропични дъждове и са важен източник на електроенергия и водоснабдяване. В северозападната част на Мексико реките са малко, но дълги. Повечето от тях са маловодни поради продължителните засушавания през годината. В долните си течения по крайбрежните низини водите се използуват за напояване. Най-голяма е пограничната със САЩ река на Рио Браво.
Разнообразна е и растителността на Мексико. Наред с голите, обгорени от слънцето степи и пустини на север и в централната част, на юг от Теуантепекския провлак, под потока на тропичните дъждове бурно се разрастват непроходими влажни тропични гори. В низините покрай Мексиканския залив конник може да се загуби във високата сочна трева. В планините се простират широколистни гори от европейски тип, а в съседство долу сеят ананаси и банани.
Сред дивите животни се срещат броненосец, тапир, опосум, пума, ягуар, мечка, няколко вида маймуни, елен, диви прасета. Срещат се отровни змии и вредни насекоми. В крайбрежните плата маларийните комари представляват проблем. Единствените останали на света морски слонове обитават остров Гуадалупе, западно от Долна Калифорния.
Най-благодатният край на страната се простира на юг от Мексиканската Месета. Той от дълбока древност постоянно е привличал заселниците. На височина около 2000м над морското равнище в долините между планинските вериги гъсто са разстлани малки или по-големи селища. В долината на Анауак се намира столицата на републиката - гр. Мексико. Древният Анауак, щедро надарена земя, столетия е била център на мексиканската цивилизация.
Климат
Мексико се простира около Северната тропична окръжност, но планинският релеф отслабва горещината и създава великолепно разнообразие на природата. В тази страна могат да се срещнат от океанското равнище до заледените планински върхове почти всички климатични пояси, съществуващи на земното кълбо. Въпреки че се чувства морско влияние, голяма част от страната е изключително суха, особено северните райони. В южната част и на полуостров Юкатан валежите са значителни.
Самите мексиканци различават в своята страна четири основни климатични пояса: “гореща земя”, обхващаща крайбрежните низини, разположени южно от тропика, а така също и изложените към тях планински склонове до 1000 м височина, отличаваща се с влажен горещ климат и разкошна тропична растителност; между 800-1600 м височина е разположена “умерената земя” със сравнително умерено топъл климат; от 1600 до 2500 м се простират земите на “студената земя” с по-мек и значително по-здравословен климат; най-високите планински части попадат в “мразовитата земя”.
Годишното количество на валежите се колебае от 100-200 мм на север до 3000-4000 мм по южните склонове на Вулканската Сиера.
Държавно устройство
Мексико е федерация, в чийто състав влизат 31 щата и един столичен федерален окръг. По силата на коституцията от 1917 г., по форма на управление страната е президентска република.
Законодателната власт е в ръцете на двукамерен Национален конгрес: Сенат (128 човека, избирани за 6 г.) и Камара на депутатите (500 депутата избирани за 3 г.) Глава на правителството и на държавата е президентът избиран за 6 годишен мандат. Няма право да бъде преизбиран. Предоставена му е законодателна инициатива. Чрез дадените му права, президентът има възможност да реализира намеса във вътрешните дела на отделните щати.
Административно деление
Мексико е разделено на 31 щата и 1 федерален окръг. Счита се, че Федералният окръг и Мексико Сити представляват една и съща административна единица.
Население
В Мексико живеят над 1 милион жители. Средната продължителност на живота при мъжете е 70 г., а при жените - 76 г.
Населението е главно от смесен индианско-испански произход (метиси). Около12% са индианци (56 етноса). Останалата част от населението са бели.
Официалният език е испански, употребяват се и редица местни езици и наречия, като мексиканския диалект на испанския, ацтекски, мая.
Конфесионалният състав е предимно християни - над 95% , като значително преобладават католиците. Извън страната живеят над 12 млн. мексиканци (основно в САЩ).
История
Сред най-старите потвърдени човешки находки в Централна Америка са остатъци от лагерен огън на възраст 21 хиляди години. Около 7 хиляди години преди новата ера в днешните земи на Мексико хората започват да отглеждат царевица, която скоро се превръща в най-важна земеделска култура. Близо 1500 години преди новата ера се появяват и първите общности, които се препитават предимно със земеделие, поставяйки началото на новокаменната епоха. С течение на времето важно значение в обществената им структура придобива жреческото съсловие.
Първата градска цивилизация в земите на Мексико е тази на олмеките, които населяват земите на днешните щати Табаско и Веракрус. Около средата на първото хилядолетие преди новата ера цивилизацията на олмеките изчезва, като причините за това остават неизяснени.
В началото на нашата ера в северозападната част на Централна Америка възниква културата на племената маи, като центърът ѝ се премества към 10 век на полуостров Юкатан, където са изградени градове-държави, достигнали висока степен на развитие.
През 1519 г в земите на днешно Мексико навлиза малък отряд испански конкистадори, воден от Ернан Кортес. Две години по-късно, в съюз с тлакскалтеките, той превзема Теночтитлан и унищожава ацтекската империя. През 1535 г е основано вицекралството Нова Испания, което се превръща в най-важната испанска колония в Новия свят.
След завладяването на Мексико испанците се превръщат в елита на новото колониално общество. В продължение на три века страната е източник на материални ресурси за метрополията. С времето се задълбочава напрежението между местния креолски елит и испанската държава, често представлявана от родени в Испания висши чиновници. Окупирането на Испания от французите в хода на Полуостровната война и смяната на управляващата династия не е признато в много части на Латинска Америка и става повод за обявяването на независимостта на Нова Испания от свещеника Мигел Идалго и Костиля.
Мексиканската война за независимост продължава до 1821 г и завършва със създаването на независимо Мексико, включващо освен съвременната територия на страната и обширни области, завладени по-късно от Съединените щати. През 1823 г Мексико става република, а през 1829 г е премахнато робството. Следващите няколко десетилетия са свързани с ожесточени борби между либерали (федералисти) и консерватори (унитаристи), които неколкократно преминават в граждански войни. Най-влиятелната фигура през този период е консерваторът генерал Антонио Лопес де Санта Ана, който седем пъти заема поста президент. Възползвайки се от нестабилността, през 1836 година Тексас се обявява за независима република, която през 1846 година е анексирана от Съединените щати. В последвалата Мексиканско-американска война през 1846-1848 г, Мексико претърпява поражение и губи 1/3 от територията си.
Падането на генерал Санта Ана през 1855 година поставя началото на период, известен като Ла Реформа. Той е свързан с прокарването на поредица либерални и антиклерикални закони, които предизвикват силна съпротива сред консервативните кръгове в страната. В Реформистката война от 1857-1861 година либералите надделяват, като властта е поета от тяхното радикалното крило, начело с Бенито Хуарес. Фалитът на изтощеното от гражданските войни мексиканско правителство става повод за Френската интервенция в Мексико и неуспешния опит за установяване на монархия, начело с Максимилиан Хабсбургски. Републиката е възстановена след нова гражданска война, завършила през 1867 г.
В средата на 70-те години започва период от историята на Мексико, известен като Порфириато - режим на авторитарна фасадна демокрация, начело с Порфирио Диас, републикански генерал, воювал срещу французите. Управлението на Диас е свързано със значителен икономически и културен напредък. Страната бързо се индустриализира, изгражда се железопътна мрежа, започва разработването на петролните залежи. В същото време нарастват напреженията между различни обществени групи, а политическата опозиция е грубо потискана.
Поредните изборни измами на управляващия режим през 1910 г предизвикват началото на Мексиканската революция. На следващата година Диас е принуден да се оттегли и да напусне страната, след което за президент е избран водачът на революцията Франсиско Мадеро. Той е свален през 1913 г с военен преврат, подкрепен неофициално от американското правителство.
В последвалата Гражданска война освен консервативните военни участват и различни фракции, поддържащи революцията, като тези на Панчо Виля и Емилиано Сапата. С времето най-голямо влияние придобива конституционната армия, водена от Венустиано Каранса, привържениците на която налагат новата мексиканска конституция от 1917 година. След убийството на Каранса през 1920 г, начело на конституционалистите застава Алваро Обрегон, а след като и той е убит през 1928 г - Плутарко Елиас Кайес. В края на 20-те години те успяват да установят контрол над цялата страна. През 1929 г е основана Национална революционна партия, по-късно преименувана на Институционална революционна партия (ИРП), която е водещата партия в страната до края на века.
В края на 30-те години социалистическото правителство на Ласаро Карденас национализира железниците и нефтодобива, дотогава собственост на чужди компании, но като компенсация е принудено да поеме значителен външен дълг. Нарастналото търсене на нефт по време на Втората световна война и отказът от социалистическите експерименти стават основата на период на значителен икономически растеж, продължил до края на 70-те години и наричан от някои историци Мексиканското чудо. В същото време нарастващото население предизвиква все по-силни социални напрежения, а управлението на ИРП става все по-авторитарно.
Спадът на цените на петрола в началото на 80-те години слага край на продължителния период на стопански растеж на Мексико.
През 1982 г държавата прекратява плащанията по външния си дълг и инфлацията бързо нараства. Притисната от ситуацията, управляващата партия е принудена да предприеме известни стъпки за либерализиране на политическия режим. През 1994 г опитите на правителството на Карлос Салинас да поддържа завишен валутен курс довежда до нов мораториум върху външния дълг. Кризата е преодоляна сравнително бързо с помощта на значителен държавен заем от Съединените щати, гарантиран с приходите на нефтодобива, но ИРП е принудена да се откаже от монопола си върху властта. През 2000 г за президент е избран Висенте Фокс, първият държавен глава от друга партия от времето на Гражданската война.
Стопанство
Мексико притежава свободна пазарна икономика, за която е характерна смесица от остаряла и модерна индустрия, както и селско стопанство.
Водещо място в икономиката заема добивът и преработката на нефт и газ (4-то място в света по запаси на нефт). Голямо значение има и добивът на живак (3-то място в света), сребро (4-то място в света), въглища, желязна руда, сяра, уран, злато, мед, олово и др.
В страната действат нефтопреработвателни (над 200 завода) и химически заводи, предприятия на черната и цветната металургия и др. Добре развити са и машиностроенето, електрониката, текстилната и хранително-вкусовата промишленост. В промишлеността са заети над 15 % от трудоспособното население, а в селското стопанство - 30 %.
В селското стопанство има запазени остатъци от феодални отношения. Днес основната част от мексиканските селяни съставляват безимотни ратаи. За своя труд те получават нищожно възнаграждение. Мексико е родина на царевицата и тя е главната селскостопанска култура. Отглеждат се още пшеница, ориз и други зърнени култури. От техническите култури голямо значение има хенекенът (влакнодайно растение от семейство агаве). Големи площи са заети от памук, захарна тръстика, кафе и какао. В страната има големи плантации от банани, ананаси и други тропични плодове. В Мексико преобладава пасищното животновъдство, собственост главно на едри земевладелци.
Страната е с една от най-отворените икономики в света - подписани са 12 споразумения за свободна търговия с над 40 държави от целия свят. През последните години е налице ускорена приватизация на публичния сектор - летища, пътища, пристанища, производство на електроенергия.
Екзотичната природа и многобройните старинни паметници ежегодно привличат в Мексико стотици хиляди туристи от много страни на света. Туризмът е едно от главните доходни пера на страната, наричан “мексиканска промишленост без фабрични комини”.
Транспорт
Дължината на ж.п. линиите в страната е окл 30 хил. км, шосетата - 350 хил. км, в това число 96 хил. асфалтирани. Главни пристанища са Веракрус, Тампико, Салина Крус, Гуаймас.
Култура
Малките градове и старите центрове на по-големите градове носят характерните черти на испанския колониален стил - правоъгълна мрежа от улици около център с богато украсени кметство, катедрала и други правителствени сгради. Еднаквите жилищни квартали се състоят от 1 и 2-етажни сгради испански тип, с вътрешен двор (патио), заобиколен от галерия.
В зависимост от епохата на изграждане на сградите, те имат крепостен облик, независимо от изобилието на декоративни портали и прозорци с богата украса, в която причудливо се смесват мотиви на готика, платереско, по-късно барок, класицизъм и съчетани с индиански мотиви. Тук се формира и една от ранните школи на функционализма. Характерна черта на съвременната мексиканска архитектура е майсторска планировка, използване на различни нива на релефа, съчетание на изкуствени и естествени материали и най-вече широко използване на синтеза на архитектура и монументално-декоративно изкуство (стенописите на Д. Ривера, Д. Сикейрос, Ороско).
Испанските завоеватели наложили на мексиканците своя език, култура, религия, нрави и обичаи. Но колонизаторите не са могли да осъществят докрай своята “цивилизаторска” мисия. И в сегашната мексиканска действителност се виждат много черти от индиански произход. Под влияние на испанската литература се развива и мексиканската, една от най-богатите в Латинска Америка.
Мексико е страната на метисите, в чиито жили тече и индианска, и испанска кръв. Незаличим отпечатък във външния облик на мексиканеца е наложило индианското минало: невисок ръст, тъмномургав цвят на лицето, остри коси, черни очи и широки скули. В селата, където съвременната култура прониква бавно, повсеместно са запазени обичаи и нрави, останали в наследство от древните жители на страната. Както в стари времена и сега бедните мексикански селяни правят своите жилища - колиби от пръст или тръстика, покрити с палмови листа или пръчки. Те ходят в бели рубашки и панталони от домашна тъкан, пазейки се от слънчевия пек под широките поли на сламена шапка - сомбреро, хранят се най-често с царевица и фасул.
20-милионният Мексико Сити предлага на любознателните туристи доста местенца, в които се е запазила атмосферата на хилядолетната култура. Университетът със стенописи на най-известните мексикански художници, археологическият център Куйкуйлко с кръглите пирамиди, базиликата на Дева Мария от Гуадалупе са само част от забележителностите на столицата.
Не е за изпускане автентичният Площад на мариачите - националните певци и музиканти на Мексико, както и парка Шапултепек, който е една огромна гора.
В градчето Тулпетлак е един от първите манастири в Америка със забележителна архитектура – Аколман. Световноизвестният археологически център Теотихуакан ви пренася назад във времето, наслаждавайки се на чудните пирамиди на слънцето и луната, изградени преди 3000 години.
Чолула омагьосва със своите 365 църкви, символизиращи всеки ден от годината. Археологическите центрове Монте Албан и Митла, Музеят на златото, Таско - Градът на среброто - са само някои от невероятните кътчета на Мексико.
Ако търисте екзотика, ще останете доволни от тихоокеанските курорти Пуерто Ескондидо, Акапулко и залива Пуерто Маркез.
В Акапулко тропичните планини пазят един от най-мечтаните плажове на Тихия океан. Десетилетия наред тази фантазия от плажове с бял и ситен пясък е привличала със силата на сбъднатата мечта. Прекрасни плажове, луксозни хотели, усмихнато слънце, безкрайни нощни фиести.
Мексиканската кухня съхранява една от световните гастрономични традиции. Основното в менюто на мексиканците е царевица, боб и люти чушки, месо, риба, зеленчуци и много, много подправки. Царевичните питки "тортиляс" са известни дори и в софийските мексикански ресторанти. Тук всяко ястие има цветови нюанс, вкусова уникалност, неповторим облик и упойващ аромат.
Мексико е много повече от красиви плажове, хилядолетна цивилизация, забавление и жива природа.
парична единица - ново мексиканско песо (Mex $) = 100 сентавос
от София до Мексико - 10 936 км
